Символите вегвийсир и айгисхялмур (част II от II). Айгисхялмур

Името айгисхялмур (ægishjálmr) е с исландски произход и се състои от две основни части: ægis – страхопочитание, благоговение, вдъхване на страх, боязън; и hjálmr – шлем, покривало. На български език това име би следвало да се преведе като шлем на страхопочитанието.

Както за вегвийсир, така и за айгисхялмур се смята, че се е появил в резултат от продължително развитие. Най-ранните сведения за него се откриват в Сага за Волсунгите (Völsunga saga), съставена през късния XIII в. В 19-та глава символът е описан като физически обект, който Сигурдур задига от съкровището на погубения дракон Фафнир. Приживе Фафнир използвал айгисхялмур за да предпази богатствата си от крадци. Това се споменава и в 16-ти стих от Поема за Фафнир, която е част от Поетичната Еда на Снори Стурлусон:

Шлемът на страхопочитанието

нося пред синовете човешки

за защита на съкровището мое.

Измежду всички единствен аз бях силен,

помислих си,

защото няма сила, която да се мери с моята.

Сведения за айгисхялмур се откриват и в няколко исландски гримоари. Най-ранният от тях е съставен през 1475 – 1525 г. и носи заглавието Лейкнингаквер (Lækningakver).

Изобразеният тук символ, макар и различен, притежава някои общи визуални характеристики с айгисхялмур. Той се открива в друг гримоар, наречен Галдрабоук (Galdrabók) и съставен от четирима неизвестни книжници близо век по-късно – около 1600 г.

Текстът до символите гласи следното:

По същия начин, ти трябва, докато постиш, да направиш втория шлем на страхопочитанието със своята слюнка на своята длан когато поздравяваш момичето което искаш да имаш; в този случай той трябва да е на твоята дясна ръка.

От това става ясно, че изобразените в тук символи се използват за спечелване любовта на момиче – нещо, което е твърде далечно от общоизвестния смисъл на айгисхялмур. Това поражда редица въпроси.

За разлика от Лейкнингаквер, в този ръкопис се открива и думата ægishjálmа, което е нейната най-ранна писмена употреба.

Друг гримоар, съставен около 1670 г. и наречен Галдраквер съдържа най-ранното изображение на айгисхялмур в неговия познат вид.

Над символа е поместен следният текст:

Шлем на страхопочитанието. Трябва да е изработен от олово и когато човек очаква своите врагове, той трябва да го отпечата на челото си. И ти ще го завладееш.

Този текст, макар и съвсем кратък, обобщава смисловата есенция на айгисхялмур. Подобен символ се забелязва и на 58-ма страница от споменатия в ЧАСТ 1 Ръкопис от Хулд, съставен около 1860 г.

Посочеият тук символ обаче е наречен Соломонов печат. Според текста той се носи за защита. При по-задълбочено проучване се открива, че подобни символи има и в някои от т.нар. соломонови гримоари. Един от примерите за това е гръцки ръкопис от XV в., наречен Магическият завет на Соломон.

Очевидните сходства на соломоновите знаци с айгисхялмур предполагат съприкосновение между две различни култури. Множество подобни символи има и в исландския гримоар Руни и Галдраквер (Rúna og Galdrakver), съставен в началото на XIX в. (съхранява се в Националната и Университетска библиотека на Исландия под сигнатура Lbs 2413 8vo.). Друг подобен на айгисхялмур символ се открива и в гримоар, съставен по същото време и наречен Галдраблод (Galdrabloð).

Тук символът  е наречен Символът на Моисей, което води до допълнително объркване. Въпреки това все още са неизяснени много от факторите, оказали влияние върху визуалното и смисловото развитие на айгисхялмур. В своя познат и общоизвестен вид той прилича на паяжина или на снежинка, което реципрочно се свързва с популярната асоциация за снежинката като символ на северните народи.

Айгисхялмур е съставен от осем еднакви символа, наподобяващи тризъбци, сочещи навън. Техните основи се събират в една централна точка, около която е изписан кръг. В смислово отношение символът се използва за защита по време на битка и за вдъхване на страх у противника. Лингвистът Стивън Флауърс посочва, че въпреки препратките към айгисхялмур в Поетичната Еда, първото значение на старонордическата дума hjálmr е покривало, наметало. В допълнение към това той смята, че в началото символът се възприема като сфера от магически сили, която вдъхва страх у врага и се асоциира със силата на змията, парализираща своята плячка преди да я умъртви.

Смята се, че всеки от осемте „тризъбци“, съставящи айгисхялмур, е изграден от два рунически знака, чието комбиниране допринася за цялостното значение на символа. Първият от тях е руната алгиз, която изгражда върха на всеки от елементите.

Тя се използва за защита и за победа над врага, което напълно се вписва в предназначението на айгисхялмур. Същевременно малките черти, които са перпендикулярни на нейната „дръжка“ може да са руни иса.

Значението на тази руна е относително неизяснено поради противоречивия характер на информацията в писмените извори. Въпреки това често се спекулира с нейното значение, защото на старонордически език думата иса (isa) означава лед. Това води до предположението, че присъствието на тази руна в айгисхялмур може да цели придаване на чувство за вледеняване, вцепенение у противника. В крайна сметка обаче това може да са и най-обикновени черти, поставени за да предадат естетика на символа.

Както вече стана ясно, произходът на айгисхялмур е неизвестен. Макар неговото име да се споменава за пръв път през XVII в., той може да датира от Викингската епоха. Тук обаче трябва да се подчертае, че липсват каквито и да е доказателства за това. Онова, което се знае със сигурност е, че символът започва да се радва на широка популярност през XX и XXI век. Същевременно (подобно на вегвийсир) той се превръща в обект на дискусии относно това дали е изцяло езически символ или се е образувал в резултат от християнското влияние. Някои изследователи са на мнение, че айгисхялмур произлиза от сходни символи, поместени в книги, засягащи християнския мистицизъм. Объркването произлиза от това, че гримоарите в които се открива той съдържат християнски символики и формулировки. В тях обаче има и множество езически символи и текстове. Оказва се, че тези ръкописи обединяват в себе си езически и християнски елементи, като понякога е трудно да бъдат разграничени един от друг. Освен това се смята, че преобладаващата част (ако не и всички) скандинавски писмени източници за Викингската епоха са до някаква степен засегнати от християнското влияние. Така за момента не може да се даде сигурен отговор на въпросните дискусии. Ние обаче напълно разбираме историческия възстановчик и любителя на викингската история, чиито доводи са „за“ или „против“ употребата на айгисхялмур, но искаме да подчертаем, че според нас той не е езически символ, произхождащ от Викингската епоха или по-рано. Ние смятаме, че в окончателния си вид той е продукт на едно по-късно време, без да се ангажираме с мнение относно това дали е попаднал под влиянието на християнството (или пък произлиза от християнски символи) или е резултат от нарастващия интерес към окултните практики след началото на XVII в.

Днес, подобно на вегвийсир, айгисхялмур продължава да се развива. Често се забелязват различни негови варианти – от стилизирани и опростени до сложни и доукрасени с кръгове и рунически надписи. Без съмнение този символ се разпознава от мнозина като един от „викингските“ символи и някак си неусетно навлиза в съвременната попкултура. Често обаче неговото забулено в тайни минало не се разбира правилно и той попада под обстрела на клиширани класификации. Поради това отново желаем да изтъкнем, че фактологическата информация за айгисхялмур е оскъдна. Въпреки това могат да се срещнат множество и разнообразни негови тълкувания, които са предимно спекулативни. В крайна сметка обаче това не трябва да ви възпира от неговото носене като татуировка или под формата на украшение. Все пак това е широко разпознаваем скандинавски символ и продукт на вековна традиция, чийто смисъл трябва да бъде правилно разбран за да бъде изцяло оценен.

Автор: Saga Nordurlanda

Към ЧАСТ I – Вегвийсир