ДРУГИ

Руническите камъни в Йелинг, Дания

През X в. край датския град Йелинг (първата резиденция на датските крале) са поставени два рунически камъка с изключителна важност за датската история. Тяхното съществено значение се определя от множество обстоятелства. Централно място заема това, че руническите надписи върху тях представляват най-ранните запазени епиграфски свидетелства, споменаващи името Данмарк (tanmarkar, tanmaurk). По този начин те потвърждават съществуването на датската монархия и се датира нейното начало.

Илюстрация от книгата на П. Линдеберг Hypotyposis arcium, palatiorum et monumentorum, издадена в Хамбург през 1591 г. Тук се вижда манастирският комплекс край Йелинг, в чийто двор в последствие попадат двата рунически камъка.

Първият от тези рунически камъни е издигнат около 950 г. по нареждане на датския крал Гормур Стари (ок. 936 – 958/964 г.). Така паметникът става известен като Руническия камък на Гормур. В наши дни, при класифицирането на тези монументи, той получава техническото наименование Йелинг I и е регистриран в базата данни за скандинавски рунически текстове (rundata.info) под сигнатура DR 41.

 

Графична възстановка на руническият камък на Гуторм – лице и гръб.
Руническия камък на Гуторм – лице и гръб.

Този рунически камък е с правоъгълна форма и по размери е по-малък от другия. Изправен е на дясната си страна така, че надписите върху него се четат вертикално. Те започват на лицевата страна с три реда и смислово завършват на гърба с четвърти ред. Липсват самостоятелни изображения. Единствената украса са две змийски глави с които завършват линиите в горната част на четвъртия ред. Макар да не се забелязват на пръв поглед, те ясно се очертават под косо падаща светлина. Руническият надпис гласи следното:

Не е изяснено първоначалното разположение на този рунически камък. Въпреки това се смята, че винаги се е намирал в района на Йелинг. В началото на XVII в. той е поставен да лежи по дължина до вратата на тамошната църква и дълго време се е използвал за сядане. Някъде между 1627 и 1639 г. е преместен и поставен в сегашната си позиция. Предполагаме, че камъкът е замислен да лежи на широката си страна така, че надписът да се чете хоризонтално и от горе надолу. Това навежда на мисълта, че преместването му през XVII в. е извършено от хора, пренебрегнали четивността на надписа за сметка на естетическото впечатление от разположението му. Поради същата причина той е поставен на метри от другия рунически камък. И понеже попада в двора на близката църква, най-вероятно преместването му е инициирано от църковните служители.

Другият рунически камък се смята за един от най-известните. Той е издигнат около 965 г. от датско-норвежкия крал Харалдур Гормсон Синия зъб (ок. 958 – ок. 986) в памет на неговите родители – крал Гормур Стари и Торви (Тира). Камъкът е поставен между две торфени могили, в близост на които владетелят издига дървена църква. Макар паметникът да става широко познат като Руническия камък на Харалдур, учените го наричат Йелинг II и го регистрират под сигнатура DR 42.

 

Стара фотография на руническия камък на Харалдур.

Този рунически камък е с неправилна форма и има три основни повърхнини. Върху всяка от тях има издялани изображения и руни. На една от тях е изобразена змия (или змей) увита около създание, наподобяващо лъв (ляво), а на друга (дясно) е представен разпнатият Христос. Той обаче не е прикован на кръст, а оплетен в стилизирани клони. Това изображение, макар и християнско по своя замисъл, съдържа езически елементи, които ни препращат към митовете за скандинавския бог Один. По този начин изображението недвусмислено вплита в себе си християнската и езическата символика.

Третата страна на руническия камък е покрита с декоративни орнаменти и рунически надпис, разположен в четири хоризонтални реда 9център). В смислово отношение надписът продължава по долните краища на другите две страни с по един хоризонтален ред. Надписът гласи:

Този надпис засяга две основни теми – кой издига руническия камък и с каква цел. От голяма важност са последните три реда, които посочват, че крал Харалдур Синия зъб, владетел на Дания и Норвегия, покръства датчаните. Това дава основание на изтъкнатия датски изкуствовед Рудолф Броби-Йохансен през 30-те години на XX в. да определи руническия камък като „сертификат за датското покръстване“ – израз, което придобива широка популярност.

Без съмнение съдържанието на надписа ясно дефинира огромното историческо значение на този рунически камък, като стойността на епиграфската информация се подсилва от въздействието на изображенията. Тези изображения са сред най-ранните проявления на една от фазите в средновековното скандинавско анималистично изкуство – стилът Йелинг. Той се заражда през първата половина на X в. и се използва до края на столетието. Характерни за него са стилизираните лентовидни изображения на растения и животни. Сред тях често присъстват S-образни преплетени форми, образуващи симетрични модели. Според някои изследователи този стил е самостоятелен, а според други е част от стила Мамен. В допълнение към това се установява, че руническият камък е бил оцветен. Макар багрите отдавна да са избледнели, съществуват малки остатъци, които спомагат за определянето на техния химичен състав и цвят.

През XX в. са направени няколко сполучливи копия на руническия камък на Харалдур. Едно от тях е изработено през 1936 г. по случай 300-годишнината на университета в Утрехт. То е поставено до катедралата „Св. Мартин“ в същия град.

В близост до него, върху стената на катедралата, е прикрепена метална плоча.

Върху тази метална плоча се вижда надписът от руническия камък на Харалдур в три варианта – транскрибиран (централно поле), транслитериран на старонордически език (ляво поле) и преведен на нидерландски език (дясно поле).

През 1955 г. е изработено друго копие, предназначено за фестивал в Лондон. То е направено от гипс и е оцветено така, както се смята, че е бил оцветен оригиналът. Днес това копие се намира в двора на датската църква „Св. Катерина“ в Лондон.

Трето копие може да се види в Националния музей на Дания в Копенхаген.

 

Друго се намира пред сградата на музея в Йелинг, в близост до оригиналите. То е декорирано през 30-те години на XX в. от споменатия вече Рудолф Броби-Йохансен. Копие на руническия камък има и в Руан, Франция, в близост до църквата на абатство „Сен Оуен“. То е подарък от Дания за град Руан по повод 1000-годишнината от образуването на Нормандия.

Руническият камък на крал Харалдур бързо се превръща в един от символите на датското минало. През 1997 г. изображението на разпнатия Христос се поставя на гърба на корицата на датския паспорт.

Във връзка с това през 2010 г. атеист от Дания подава оплакване до датското Министерство на правосъдието. Според него паспортът като официален документ трябва да бъде лишен от каквито и да било религиозни символи. Оплакването е оборено от тогавашните датски политици, които заявяват, че християнството е неразделна част от историята и културата на Дания. Към това те добавят, че въпросното изображение съдържа и езически мотиви, като така то цялостно илюстрира религиозното минало на страната.

През 1994 г. руническите камъни от Йелинг, заедно с намиращите се в близост могили и църква, минават под патронажа на ЮНЕСКО. В последствие археолозите установят, че съвременният храм се издига върху основите на поне три дървени църкви, съществували през различни периоди и унищожени от пожари. При разкопки през 2006 г. се откриват и останки от корабно погребение, както и доказателства за голяма дървена палисада, ограждаща комплекса.

Дълго време не се предприема нищо за консервацията на руническите камъни. Разположени на открито в продължение на векове, те понасят ерозионните влияния на природните стихии. През ноември 2008 г. представители на ЮНЕСКО проверяват състоянието на монументите и резултатите бързо убеждават експертите, че паметниците спешно трябва да бъдат предпазени. Поради това през 2010 г. се обявява конкурс за защитна инсталация. Кандидатстват 157 проекта, от които победител е този на „Nobel Architects”.

През февруари 2011 г., преди да се започне с изграждането на защитната инсталация, руническият камък на Харалдур става жертва на вандализъм.

Със зелен спрей върху първия ред на руническия надпис и върху изображението на лъва и змията е изписана думата GELWANE. Подобни графити също има върху вратата на църквата и намиращите се в близост надгробни паметници. Експертите по опазването на културно-историческото наследство реагират мигновено и успяват напълно да почистят боята преди да е напълно изсъхнала. Това събитие обаче поражда множество обществени и медийни спекулации, голяма част от които засягат енигматичния смисъл на думата GELWANE. В крайна сметка извършителят е разкрит. Той се оказва 15-годишно момче, страдащо от синдрома на Аспергер – психично разстройство, характеризиращо се със значителни трудности в социалното взаимодействие и невербалното общуване, съпътствани от ограничени и повтарящи се модели на поведение. Това кара властите да смятат, че думата GELWANE е лишена от какъвто и да е смисъл.

Скоро след тези събития около всеки рунически камък се изгражда стъклен корпус, който предпазва паметниците от външните влияния и поддържа подходяща температура и влажност на въздуха.

Всеки корпус се състои от правоъгълни стъклени панелни сегменти, прикрепени с помощта на стоманен скелет и бронзов покрив. Стъклата са покрити с противорефлектен материал, който им придава зеленикав оттенък. Това откроява сиво-червеникавия цвят на руническите камъни и подчертава външния им вид.

Не е изненадващо, че руническите камъни от Йелинг оцеляват въпреки превратностите на времето и най-вече, въпреки смяната на старата езическа религия с християнството. Навярно скандинавците са имали съзнанието да запазят тези паметници като свидетели на отминалите епохи, особено що се отнася до онези, които по някакъв начин съдържат християнска символика. Големият брой запазени до днес рунически камъни (над 3000), някои от които намиращи се на публични места, навежда на мисълта, че през вековете скандинавците виждат и разпознават този вид паметници като част от своето минало. Въпреки че сред руническите камъни има и такива, които не съдържат християнски символи, макар и пренебрегвани, те не са целенасочено подложени на унищожение. Красноречив пример за това са руническите камъни то Йелинг, които съчетават скандинавската езическа и християнска традиция в една неповторима епиграфска амалгама.

Автор: Saga Nordurlanda

6
0

КОМЕНТАРИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: