Символите вегвийсир и айгисхялмур (част I от II). Вегвийсир
Археологическите находки и писмените източници сочат, че в средновековната скандинавска култура има вярвания, ритуали и действия, прилагани с убеждението, че могат да подчинят и манипулират определени свръхестествени сили и същества. Вярата на скандинавците в т.нар. магия помества в самосъзнанието им суеверия, които днес се възприемат за популярен техен стереотип. В тази вяра обаче се наблюдават постоянни изменения, част от които се дължат на многобройните викингски пътешествия и чуждестранни контакти. Средновековният свят е сурово място, където всеки се стреми по някакъв начин да осигури своето благополучие. И понеже възможностите за това са ограничени, суеверните практики стават нещо напълно нормално.
Познанието за магията традиционно се предава от уста на уста. През Средновековието обаче тази информация започва да се записва. Така се появяват гримоарите – сборници с магически символи, заклинания, рецепти и др. За Скандинавия са известни няколко такива книги с различна датировка, съдържание и обем. Знае се, че повечето от тях са унищожени по време на гоненията срещу езичниците. Поради това повечето запазени сборници на такава тематика датират от XIX в. Така науката се сдобива с колекция от фрагменти, които за съжаление не могат да дадат цялостна представа за тези вярвания. Малкото което се знае със сигурност е, че скандинавската магия използва определени символи, сред които са и руническите знаци. Освен тях има и други, по-сложни, с противоречиво значение. Най-известни сред тях са вегвийсир (vegvísir) и айгисхялмур (ægishjálmr). Най-общо казано те спадат към категорията на исландските магически символи (galdrastafir) защото се откриват единствено в писмени източници с исландски произход. Археологически данни за тях липсват. Според някои предположения причината за това е, че подобни символи често се изсичат върху малки предмети от органичен материал или се изписват на хартия и пергамент. Ясно е, че тези методи рядко оставят следи за археолозите.
Най-напред ще обърнем внимание на вегвийсир, който е и един от най-противоречивите скандинавски символи.
Името му се състои от две исландски думи: vegur – път, пътека; и vísir – посока. Така vegvísir следва да се преведе като пътеводител, ориентир. Най-често обаче той се нарича викингски компас. Това се дължи на неговия смисъл, за който се знае, че е да помага на своя носител да намира вярната посока на непозната земя и по време на буря. Всяко друго значение се смята за спекулация. Според някои осемте му страни показват осемте посоки на света, според други символът изобразява деветте свята в Скандинавската митология, според трети различните знаци означават фундаментални духовни добродетели, а други твърдят, че той предпазва от различни по вид опасности. В действителност тези и други подобни тълкувания са плод на комерсиални подбуди.
Най-ранният източник, който дава информация за вегвийсир, е Ръкописът от Хулд (познат още и като Мрачния ръкопис). Той е съставен през 1860 г. от Геир Вигфусон. От него са запазени 27 номерирани листа, като вегвийсир се намира на гърба на предпоследния лист, обозначен като 60-та страница.
Текстът до символа гласи следното:
Ако носиш този знак няма да се изгубиш в бури или лошо време, дори и пътят да е неизвестен.
Вегвийсир присъства и в друг гримоар. Той се нарича Галдраквер (Книга със заклинания) и е съставен през 1868 – 1869 г. от Олгеир Геирсон. Ръкописът е изцяло запазен и се състои от 58 листа. Тук вегвийсир се намира на 27-ма страница.
Под изображението на символа има кратък текст, който гласи:
Ако носиш този знак със себе си няма да се изгубиш в бури или да умреш в студено и лошо време, и лесно ще намериш своя път в непознатото.
Третият и последен оригинален ръкопис в който вегвийсир се среща, е дело на неизвестен автор от края на XIX в. Той също се нарича Галдраквер, но се различава от предходния по своето съдържание. Състои се от 32 неномерирани листа, като Вегвийсир е изобразен на гърба на 17-ти лист.
Ръкописът често се дава като основното доказателство за това, че вегвийсир не трябва да се възприема като изцяло езически символ понеже вероятността да е повлиян от християнството е голяма. Причината за това е текстът около символа, който гласи:
За да се избегне изгубване: дръж този знак под лявата си ръка, неговото име е вегвийсир и ще ти служи ако вярваш в него – ако вярваш в Бог и в името на Исус – смисълът на този знак е скрит в тези думи, за да не загинеш. Нека Бог ме дари с късмет и благословия в името на Иисус.
Посочените до тук ръкописи датират от XIX в., като всеки е повлиян от християнството в различна степен. Това повдига въпроси относно природата на вегвийсир и дали съществуват по-ранни доказателства за този символ. В действителност има няколко неясни препратки, които обаче са твърде несъществени за да наведат на конкретно заключение. Пример за това е случай от 1664 г., свидетелстващ за учител, който конфискува от свой ученик книга с магически символи и текстове. Тази книга е унищожена, но съдържанието й е накратко каталогизирано – тя е съдържала символ, от чието описание става ясно, че е служил да предпазва от буря в морето.
Оказва се, че най-ранните сигурни доказателства за съществуването на вегвийсир са гримоарите от XIX в. Липсва информация за каквито и да е преходни етапи, свидетелстващи за по-ранното му развитие. Така познатият ни вариант е в завършен вид, без в действителност да е известно колко е стар и от къде произлиза.
Вариантите на вегвийсир с кръг около него, в който са изписани руни, са често срещани в наши дни. Това липсва в ръкописите, но показва, че символът продължава да се развива. Днес той е популярен сред съвременните паганисти, сред някои исторически възстановчици, музиканти (включително Бьорк), фенове на популярни филмови продукции, сериали, компютърни игри и т.н. Те често смятат, че вегвийсир е германски/викингски магически символ, съставен от руни и функциониращ като компас, който осигурява защита по време на плаване и дава насоки от боговете. Такова тълкуване се открива и в популярната литература от последните 30 години. Така че ако решите да си правите татуировка на този символ или да го носите под формата на украшение трябва да сте наясно, че за него не се знае нищо повече от информацията, поднесена тук. Въпреки това този символ е част от интелектуалната традиция на Севера и ние приветстваме използването му от любителите на скандинавската история като апелираме за неговото правилно разбиране.
Автор: Saga Nordurlanda