ДРУГИ

Руническите камъни (част II от II). Разпределение, разпространение, изображения, оцветяване, ерозия

Руническите камъни са незаменим източник на информация. Въпреки че надписите върху тях рядко споменават за исторически личности и събития, те хвърлят светлина върху развитието на езика, поезията, изкуството, родствените връзки, топонимията, търговските взаимоотношения и християнизацията. Натрупването на това огромно познание се постига чрез индивидуалното и съвкупното изучаване на тези паметници.

Както се споменава в част I, за момента са известни около 3000 рунически камъка, намиращи се в Северна Европа. Те са неравномерно разпределени. Най-много се откриват в Швеция – над 2500, като повечето от тях се намират в регионите Упланд и Сьодерманланд. На второ място е Дания с около 250 рунически камъка. Интересно и изненадващо е, че в Норвегия има едва около 50 такива паметника, докато в Гренландия те са около 90 на брой. Не по-малко учудващо е, че в Исландия липсват рунически камъни, но пък там се откриват доста рунически надписи, изсечени върху различни предмети. Рунически камъни и надписи се откриват и извън Скандинавия, но само на места, посетени от скандинавци преди началото XIII в. – Англия, Ирландия, Шотландия, о. Ман и Фарьорските острови.

Съдържанието на руническите надписи може да бъде най-разнообразно. Някои от тях споменават за експедиции извън Скандинавия и за хора, загинали в чужбина. До момента са известни около 30 надписа, отбелязващи пътешествия до Англия. Така например върху руническия камък от Утергарде, Швеция се чете следният надпис (U 344):

 

И Улфур бил взел три плащания в Англия. Това беше първото което Тости платил. Тогава Торкетил платил. Тогава Кнутур платил.

 

Руническият камък от Утергарде, Швеция (надпис U 344).

Този надпис предизвиква интерес, понеже упоменава как викингът Улфур на три пъти взима данегелд (датски данък) в Англия. Изследователите уточняват, че за пръв път той прави това през 991 г. заедно с шведския старейшина Скоглар Тости, за втори път през 1012 г. заедно с Торкетил Високия и за трети път през 1018 г. с Кнутур Велики – крал на Англия от 1016 г. Освен това надписите върху други два рунически камъка (U 668 и Ög 111) споменават за мъже, участвали в личната гвардия на Кнутур Велики.

Част от надписите върху руническите камъни съдържат и информация за експедиции на изток. За съжаление те невинаги посочват конкретна дестинация. Доста често обаче се споменава името Грикланд, което буквално се превежда като земята на гърците и се отнася за Византийската империя. Споменава се и името Лангбардаланд (земята на лангобардите), което обозначава южна Италия. Среща се и Гардарики, което се отнася за Русия и Украйна, а Холмгардур за Новгород. По-рядко се споменават имена като Вирония (част от стара Естония), Естланд (Естония) и Серкланд (земята на сарацините). Интерес предизвиква малък рунически камък, открит на о. Березан в устието на р. Днепър. Неговото разположение е най-отдалеченото в източна посока. Надписът (UA Fv1914;47) върху него гласи:

 

Грани направи тази гробница в памет на Карл, неговия партньор.

 

Руническият камък от о. Березан (надпис UA Fv1914;47)

 

Друг интересен рунически камък е открит в двора на енорийската църква в местността Сьонхем на о. Готланд. Неговият надпис (G 134) е следният:

 

Хроудвисъл и Хроуделфур, те издигната камъните в памет на [техните] трима сина. Този е в памет на Хроудфюс. Власите го предадоха по време на пътуване. Нека Бог помогне на душата на Хроудфюс. Нека Бог предаде онези, които го предадоха.

 

Руническият камък от Сьонхем, о. Готланд (надпис G 134)

 

В този надпис интерес предизвиква думата blokumen, която според някои изследователи следва да се преведе като власи. Съществуват и предположения, че думата трябва да се преведе като черни хора или черни кумани. Повечето учени обаче възприемат първата теза, като изтъкват, че названието Блокуманланд се използва за Влахия.

Разположението на руническите камъни не е случайно. Те се издигат предимно край оживени пътища, кръстовища, мостове, храмове, тържища или в гробища. Установено е че около 40% от всички рунически камъни днес стоят на оригиналното си място. Почти всички представляват самостоятелни монументи. Много рядко могат да се видят два или повече рунически камъка, издигнати на едно място. Един от малкото примери за такива ансамбли е заличеният в миналото Хунестадски монумент, състоял се от осем паметника.

 

Хунестадския монумент

 

Повечето скандинавски рунически камъни обаче са пренесени в църковни дворове и ферми, вградени в зидове на сгради и мостове, поставени в гробове или отнесени от реки. Много от учените са на мнение, че въпреки превратностите, те се озовават не особено далеч от мястото на което първоначално са били поставени.

Руническите надписи и изображенията подсилват историческото значение на предметите, върху които са изсечени. Най-често руните се изписват в поле, наподобяващо лента. Тази лента може да е оформена като змия, дракон или друго митологично същество, което може да бъде изобразено самостоятелно или като част от композиция. По този начин се получава комбинация между надпис и изображение. В Швеция често се забелязват изображения, свързани с легендата за Сигурдур – митичен герой от Сага за Волсунгите. Едно от тях е върху скалата от Рамсунд в Сьодерманланд.

 

Скалата в Рамсунд, Сьодерманланд

 

 Макар руническият надпис върху него да е съвсем обикновен по съдържание (Sö 101), изображението е богато и впечатляващо.

 

 

В долната му лява част е изобразен Сигурдур, който със своя меч пронизва дракона Фафнир, върху чието туловище е изписан руническия надпис. В дясната част на композицията лежи обезглавеният Регин – брат на дракона, а около него са разхвърлени ковашките му инструменти. В ляво от тази сцена е седящият Сигурдур, който тъкмо е опарил палеца си на драконовото сърце и го е пъхнал в устата си. В този момент той започва да разбира езика на птиците, които го предупреждават за замислите на Регин. Над него е Оутур – брат на Регин и Фафнир, който е приел формата на видра. Изобразен е и конят на Сигурдур, завързан за близкото дърво.

Други рунически камъни в Швеция също показват изображения свързани със скандинавската митология. Така например върху една от страните на рунически камък от Вестерлюнг е изобразен човек, държащ арфа. Това изображение се отнася за стара версия на легендата за Гунар (герой от Сага за Волсунгите и Поетичната Еда), според която той свири на арфа в яма пълна със змии. Руническият камък от Алтуна пък изобразява Тор по време на неговата риболовна мисия, имаща за цел да улови чудовището Йормунгандур. Друго изображение върху руническия камък от Ледберг показва сцена от Рагнарьок, а върху един от руническите камъни от Хунестад е изобразена жена, яздеща вълк с юзди от змии (навярно великанката-хримтурса Хурокин, призована от боговете за да им помогне с тежкия погребален кораб на Балдур, който трябва да бъде извлечен на вода).

Изсичането на руни и изображения върху предмети изисква определени художествени умения. Съществуват и множество доказателства за тяхното оцветяване. Така например една от старонордическите думи за изписване/изсичане на руни е , която може да се тълкува и като да оцветя. В допълнение към това в „Хавамал“ се споменава за изсичането и оцветяването на руни, а във Втората песен на Гудрун се казва за тяхното изписване и оцветяване в червено. Върху един от руническите камъни от Сьодерманланд се чете следното (Sö 206):

 

Тук ще стоят тези камъни с червени руни.

 

Рунически камък от Сьодерманланд (надпис Sö 206)

 

Друг рунически камък от същия регион гласи (Sö 213):

 

Аусбьорн издяла камъка, боядиса го отличително и го обвърза с руни.

 

Рунически камък от Сьодерманланд (надпис Sö 213)

 

В някои от случаите оригиналните цветове се запазват изключително добре, особено ако руническите камъни са запечатани в градеж докато върху тях все още има боя. Пример за това е руническият камък от църквата в Кьопинг, за който е установено, че е бил изцяло боядисан. Цвета на неговите руни е бил нещо между червено и черно. С помощта на електронни микроскопи учените установяват химическия състав на много от цветовете, използвани върху руническите камъни. Често се открива светло-червен цинобър, който е луксозна вносна стока. Освен това се внася зелен малахит и син азурит. В повечето случаи обаче доминира бялото и оловно-червеното. Най-често за слепващ елемент се използват мас и вода. Днес множество надписи и изображения върху рунически камъни са реставрирани и оцветени във фалунско червено – специфичен цвят, традиционен за Швеция и използван по време на Викингската епоха.

 

 

През вековете руническите камъни изпитват върху себе си различни поражения, причинени от климатичните влияния, плесента и мъховете. В Швеция например най-деструктивно влияние оказват лишеите. Техният растеж се ускорява от праховите частици, вдигнати от близките шосета. Корените им пробиват камъка и отронват малки парченца. С времето това води до деградация на надписите и изображенията. Опасност представлява и водата която навлиза в пукнатините и отворите на камъните. Ако тя замръзне, може да причини пропукване или отчупване на големи парчета. Същото може да се случи и ако проникналата вода съдържа органична материя, която задържа влага и спомага за развитието на вредни микроорганизми. Подходящите и навременни техники за консервация забавят тези процеси. Един от методите за борба с лишеи, мъхове и плесен се състои в това камъкът да се намаже с фина глина и да се остави да постои няколко седмици. В резултат органичната материя се задушава. В други случаи руническите камъни се третират със специални препарати, поставят се във витрини или се преместват в експозиции и фондохранилища, където се поддържа ниска влажност на въздуха и определена температура.

Автор: Saga Nordurlanda

Към Част I.

6
0

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: