ДРУГИ

Руническите камъни (част I от II). Същност, история, видове и християнско влияние

Руническите камъни са епиграфски паметници със скандинавски произход които се намират предимно в Северна Европа. Макар разнообразни по размер и форма, повечето от тях са масивни ломени камъни, изправени и поставени във вертикално положение. Тяхната повърхност обикновено е частично покрита с рунически надписи, специфични изображения и/или декоративни елементи, изсечени с помощта на чук и длето. Тази традиция се появява през IV – V в., бележи своя пик през XI в. и залязва след края на XII в.

 

 

Въпреки популярността и широкото разпространение на руническите камъни, писмените извори рядко споменават за тях. Един от източниците, който дава бегла представа за предназначението им, е „Сага за Инглингите“. В нея се чете следното:

 

За важните мъже трябва да се издигне могила в тяхна памет, а за всички други войни, които се отличили с мъжество, изправен камък – обичай, който се е запазил дълго след времето на Один.

 

Друг извор, който засяга руническите камъни, е поемата „Хаувамаул“ (известна и като „Словата на Високия“). Нейният 72-ри стих гласи следното:

 

Прекрасно е да имаш син

дори да дойде късно и бащата

преди раждането му да се спомине

край пътя камък кой ще вдигне

ако не роднини за роднини?

– Словата на бог Один. Хавамал. Речите на Високия. София, 2001, с. 78.

 

В базата данни за скандинавски рунически текстове (rundata.info), към май 2021 г. са регистрирани 6751 рунически надписа. Около половината от тях са изсечени върху рунически камъни.

Най-ранните известни до момента рунически камъни датират от IV – V в. Те са около 50 на брой и се намират на териториите на днешните Норвегия и Швеция. По-късно рунически камъни се появяват и в другите части на Скандинавия. В днешна Дания такива паметници се появяват през VIII – IX в. През следващите три столетия тази практика става широко популярна в Швеция, докато в Дания и Норвегия тя постепенно е изоставена.

Според една широко разпространена теза, след като е покръстен, датско-норвежкият крал Харалдур Гормсон Синия зъб (ок. 958 – ок. 986) поръчва изработването на рунически камък с който да отбележи приемането на новата религия. Това води до направата на известния Руническия камък на Харалдуриж статията „Руническите камъни в Йелинг, Дания“). Смята се, че впоследствие множество могъщи и заможни главатари решават да последват примера на краля, като през следващите две столетия издигането на рунически камъни придобива популярност в Швеция.

Руническите надписи имат разнообразно съдържание. В тях обикновено се посочва кой изписва и издига руническия камък, на кого е посветен и каква е роднинската връзка между споменатите хора. Обикновено в началото или в края на руническия надпис се изписва името на неговия автор или поръчител. Преобладават мъжките имена, но съществуват и примери с женски имена. Често руническите камъни се издигат от синове, вдовици, сестри, братя, чичовци и други роднини на починали или загинали мъже. Около 95% от всички такива паметници са посветени на мъже, завършили житейския си път у дома. В някои надписи се посочват и имената на търговски партньори, което вероятно цели да засвидетелства техните наследствени права. В някои части на региона Упланд в източна Швеция се откриват и рунически надписи, които изтъкват социалния статут на конкретни личности. В допълнение към това надписите могат да съобщават за материално положение, за пътешествия в чужбина, за място и начина на смъртта. Много от надписите завършват с кратка молитва. Пример за това е руническият камък от Лингсберг, Швеция, върху който се чете следното:

 

И Данур, и Хускарл, и Свейн издигната този камък в памет на Улфрикур, бащата на техния баща. Той взел два данъка в Англия. Нека Бог и Божията майка се смилят над душите на баща и син.

 

Руническият камък от Лингсбер (U 241)

Всеки подобен надпис определя предназначението на руническия камък върху който е изсечен. Така той може да отбелязва границите между две имения, да уточнява наследствената йерархия в рода, да прославя издигането на градеж, да величае мъртви роднини или да упоменава важни събития. Срещат се и надписи със самоизтъкващо съдържание, понеже скандинавците възприемат умереното самохвалство като добро качество. Ето и няколко примера: 

 

Руническият камък от Расбо/Упсала, Швеция, датиращ от XI в.

Надписът върху този камък гласи:

Вигмундур изсече този камък в памет на себе си, най-умният сред мъжете. Нека Бог помогне на душата на Вигмундур, капитанът на кораба. Вигмундур и Ауфридур направиха този паметник докато бяха живи.

 

Руническият камък от Тилитсе, Дания, датиращ от XI – XII в.

Надписът върху една от страните на този рунически камък гласи:

Аускетъл, синът на Сулки, издигна този камък в своя чест. Винаги ще стои, докато камъкът е жив, споменът, който Аускетъл остави.

 

Рунически камък от Валентюна, Швеция, датиращ от средата на XI в.

Надписът върху този рунически камък гласи следното:

 

Ярлабанки издигна този камък в своя чест докато беше жив, и направи този мост за душата си, и сам владя цял Тайбю. Нека Бог се смили над душата му.

 

Има и рунически надписи които акцентират върху религиозната принадлежност и благородните дела на новопокръстените християни. Все пак в множество скандинавски региони близо половината рунически камъни са белязани от християнско влияние. В резултат съдържанието на техните надписи се изменя за да отговаря на новите потребности. Така например вместо Валхала започва да се пише Рай, а на мястото на Тор и Один се появяват Архангел Михаил, Бог и Дева Мария. По този начин в епиграфската традиция навлиза типичният за мисионерите език. В Упланд (Швеция) където концентрацията на рунически камъни е най-голяма, около 70% от надписите са с подчертано християнско съдържание. Според учените това се дължи на факта, че в миналото този регион е бил подложен на активна християнизация. Навярно чрез издигането на подобни рунически камъни шведските старейшини се опитват да демонстрират своя християнски морал и същевременно се стремят да не застават срещу новопокръстените владетели. Според друга теория руническите камъни представляват вид мода, популярна сред определени кланове. Така когато едно семейство издигне рунически камък, неговите съседи веднага решават да сторят същото. Поради това там където липсват личности със силно местно влияние руническите камъни не се радват на особена популярност. И в двата случая обаче руническите камъни отразяват безпроблемното протичане на християнизаторския процес в Швеция. В резултат настъпват някои съществени промени в живота на скандинавските общества. Една от тях е премахването на родовите гробища в пределите на стопанството и тяхното преместване в църковните дворове. Така руническите камъни започват да се издигат до църквите. Същевременно се забелязва и обратното – църкви, които се издигат до стари гробища, в пределите на които има рунически камъни. В резултат някои от паметниците са вградени в сградата на храма, поставени са като част от подовата настилка или са преизползвани с декоративни цели в църковния двор. Макар това да не е белег за тяхното опазване, то не е и свидетелство за окончателното им унищожаване.

Автор: Saga Nordurlanda

Към Част II.

2
0

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: