Турските набези в Исландия през лятото на 1627 г.

През лятото на 1627 г. южните исландски брегове са обект на две последователни плячкосвания, известни като „турските набези“ (Tyrkjaránið). Първото от тях е дело на марокански пирати, които в края на юни достигат Исландия, разграбват малкото рибарско селище Гриндавийк и неуспешно нападат резиденцията на датския управител в Бесастадир. В резултат са пленени около двадесет души и са отмъкнати множество стоки. Второто нападение е по-значително. То се провежда от алжирски пирати в периода между 4 и 19 юли. Първоначално те действат по бреговете на нос Хвалнес, Беруфиордур, Брейдалур, Фаускрудсфиордур и остров Андей, откъдето задигат огромна плячка и пленяват около 110 души. След това подлагат острови Вестманаейяр на тридневно опустошение. Тук щетите са безпрецедентни за периода – убити са 34 души и са пленени около 250. Отведени в Алжир, всички пленници са продадени в робство. Част от тях загиват, други приемат исляма, като едва около 35 души успяват да се завърнат у дома. Документирането на тези събития от очевидци, потърпевши и съвременници разкрива колко дълбок е белегът, оставен върху исландската колективна памет. Обобщаването, анализирането и хронологичното изложение на тези събития осветява техния контекст и последици. Освен това, чрез отделянето на фактите от битуващите идеологически пристрастия, типични за тогавашната историография, се отговаря на някои от съществуващите в науката въпроси. Това на свой ред допринася за надникването в народопсихологията и светогледа на исландците по време на доминирания от християнския морал XVII в.

За да разберете повече, прочетете цялата публикация като кликнете тук.