Арбитражът в Исландия през IX – XIII в. – същност и значение

В малочисленото средновековно исландско общество ожесточените конфликти рядко приключват в съда, а липсата на официална изпълнителна власт крие потенциални рискове от социални сътресения. За да избегнат това, исландците сами инициират прекратяването на враждите помежду си, съобразявайки се с валидните закони и традиционните норми. Анализиът на староисландските текстове и съпоставката на получените резултати сочат, че установяването на конструктивни и трайни мирни взаимоотношения в Исландия през IX – XIII в. често се осъществява в следствие от арбитражни решения. Това определя арбитража като най-ефективния умиротворителен способ, с който исландското общество разполага през въпросния период. Темата за мира в средновековна Исландия обаче е слабо проучена, което само по себе си мотивира академичното конкретизиране на същността и развитието на арбитражната практика на острова, както и нейното значение за умиротворяването на едно общество, което често се сблъсква с продължителни социални конфликти. Необходимостта от това се дължи и на факта, че според писмените извори конфликтите представляват съществена част от народопсихологията, социалните взаимоотношения и културата на исландците през разглеждания период. Така мирът се оказва неразделна част от исландското минало, а неговото продължително и задълбочено интердисциплинарно проучване предлага редица перспективи в множесто научни области.

За да прочетете цялата публикация, кликнете тук.