Същност и етапи на кръвните вражди в Исландия през 870 – 1056 г.
Част от кръвните вражди в Исландия през периода ок. 870 – 1056 г. са описани в исландските саги, което прави тези творби основен източник на информация за настоящото изследване. Анализът на тези текстове формира мнението, че същностната характеристика на враждите на острова се определя от естественото развитие на социалните взаимоотношения и законодателството. В определена степен това означава своеобразно персонализиране на исландския тип кръвна вражда, което я различава от другите подобни явления. За да обоснове това мнение, изследването най-напред обръща внимание на отмъщението като действие, предизвикващо кръвна вражда. На следващо място се разглежда обществената подкрепа като фактор от решаващо значение за развитието всеки подобен конфликт. Наред с това, за да се добие представа за това как протича една подобна кръвна вражда, трябва да се обърне внимание на отделните фази на този вид конфликти.
Според сагите враждите най-често възникват в резултат от действия, продиктувани от чисто човешки емоции като любов, ревност, гордост, егоизъм, алчност и т.н. Подобни действия могат да доведат до ответни реакции, продиктувани от моралните ценности на тогавашното исландско общество. В резултат враждата е налице. Това може да предизвика кръвопролитие, което на свой ред да предизвика ответен удар и така да се стигне до ескалация на насилието. След като враждата достигне своя пик, кръвопролитието бързо е разпознато като негативно и за двете страни. Това води до утихване на враждата и до помирение между враждуващите. В някои от случаите мирните споразумения се постигат чрез стдебно решени, а в други – чрез арбитраж. Арбитражът в средновековна Исландия спазва своите основни закономерности. Той представлява извънсъдебна практика, включваща преговори и медиация между враждуващите. Спорът се решава от трето лице – арбитър, който обикновено е уважавана и неутрална личност. Обикновено той убеждава замесените страни да сключат мир като дадат определени гаранции, компенсации или друг вид плащания. Резултатите от това често са прекратяване на конфликта и установяване на трайни мирни (или неутрални) взаимоотношения. Описания от този вид често определят сюжетната линия на преобладаващата част от исландските саги – въведение, завръзка, кулминация, развръзка, епилог.
Изобилната информация когато предлагат исландските саги определя кръвната вражда като характерно явление в средновековното исландско общество. Голяма част от по-значителните исторически събития на отрова през разглеждания период се развиват като част от такива вражди. Въпреки че исландците не взимат решаващо участие в основните събития от епохата на викингите, тяхното минало е неразделна и съществена част от историята на средновековна Скандинавия.
За да прочетете цялата статия, кликнете тук.
За да прочетете повече за арбитража в средновековна Исландия, кликнете тук.